Блатото-това е цял отделен свят на земята,
то си има свой собствен живот,
със свои жители-постоянни истанници,
със свои гласове и шепоти
и най-важното със своя си тайна. 
                                               Ги Дю Мопаси

 Здравейте,Приятели!
Днес ще си поговорим за една от моите любими теми,а именно пътуването.

Наскоро посетих една много интересна и желана от мен дестинация,а именно резервата"Сребърна".

Откакто я видях в сайта на Евротурс,компанията,с която пътувах си казах,че непременно трябва да отида.
Имах леки притеснения относно времето,защото по прогнози го даваха да вали,а другите ми  терзания бяха свързани с пътя,т.к не знаех какво ме очаква.
Но не е ли  именно неизвестността от посещението на непознати места в тръпката на туриста?
Затова се заредих с положително настроение и приключенски дух и си казах,че няма никакво значение какво предстои,важното е да задоволя любопитството си и да се докосна до онази част от България,която не познавах.
За мое голямо щастие времето беше идеално за път, нито много  горещо,нито много студено,а компанията,по-вече от приятна.
Пътят бе равен и гладък,а и нямаше как да е инъче т.к отивахме към Южна Добруджа и резервата Сребърна.
Тръгнахме от Горна Оряховица около 7,30 доста голяма група и към 11,30 благополучно пристигнахме в село Сребърна.
Село Сребърна е разположено в Североизточна България,в община Силистра и на около 1.5 км южно от р.Дунав.
Самото село е малко и много спокойно,като населението му наброява едва около 2000д.
На центъра на селото се намира Природонаучен музей Сребърна,а надписа,който видяхте по-горе се намираше в централната част на музея.
По програма следваше посещение на музея,а след това преход край езерото.
Лично аз нямах търпение да се разходя сред природата и музеят изобщо не ме привличаше,но в случая не бях сама и трябваше да се съобразявам с групата.
Влезнахме  в музея и ни настаниха в централното фоайе,а пред нас имаше телевизор с плосък екран и  жена,която ни разказа накратко за резервата.

Тук няма да се впускам в подробности,които и сами може да прочете в интернет.
Това,което не ми хареса в самият музей бяха няколко неща.
Първо по време на презентацията ни показваха само запис от камерите,където са птиците,т.к в неделя,денят в който бяхме там,хората които управляват камерите почиват.
Някак си не го намирам за нормално,при положение,че повечето туристи,които посещават резервата са в дните събота и неделя и би трябвало всичко да е в тяхна полза,но това е отделна тема на разговор.
Другото,което ме издразни бе поведението на жената в  музея и по точно това,че през цялото време питае туристите дали случайно не са взели със себе си биноклите,които бяха на разположение на туристите.
Все едно ще тръгнем да ги крадем.
Супер неприятно и дразнещо усещане създаваше с това си поведение.
След беседата в музея имахме на разположение около 40мин да разгледаме самият музей,в кйто основно имаше препарирани птици,но лично на мен най-много ми беше интересно гледането с бинокли и далекогледи.
Жалко че това беше всичко,което видяхме от тази екскурзия.
След този тур се отправихме по път покрай езерото,чиято крайна дестинация беше мястото,където езерото се слива с р Дунав.
Още в самото начало една част от групата се отказа,въпреки,че пътят беше равен,но камънист.
От едната страна на пътят се намираше езерото,а от другата гора.
Самият преход продължи около 1.30 в едната и 1.30 в другата посока,като цялата обиколка на езерото е около 21км,а ние изминахме някъде около 10км.
По този път може да се мине и с кола,но ние вървяхме пеш,което лично на мен ми се отрази доста разтоварващо.
Хубавото в случая беше,че наистина времето беше с нас и че опасенията ми за валежи не се сбъднаха,макар в другата половина на страната да валеше.
През цялото време докато вървях си мислех,че ще можем да видим птиците отблизо,както между впрочем и цялата група,но уви това не беше възможно.
Когато стигнахме крайната цел,отново останах разочарована,защото представите ми доста се разминаваха с действителността.
Направихме си няколко снимки,след което поехме по обратният път.

Едва тогава осъзнах,че това беше цялата екскурзия,което остави в мен чувството за нещо недовършено и недоизживяно.
След като пристигнахме се качихме всички в автобуса и поехме по обратният път за вкъщи.
Ето и няколко съвета,които ще ви дам,ако се интересувате от тази дестинация.
Първо носете си бинокли,с тях ще може да наблюдавате птиците необезпокоявани.
Обуйте си удобни обувки подходящи за дълъг преход,ако сте решили да вървите вместо да обиколите езерото с кола.
Съобразете с времето,в никакъв случай не ходете в лошо или дъждовно време.Няма да има никакъв смисъл.
Намажете се със слънцезащитен лосион.
Като цяло екскурзията ми подейства много вдъхновяващо,което и беше нейната идея.
Въпреки това мисля,че има много по-интересни дестинации,които да посетите и прекарате наистина пълноценно времето си.
 Благодаря, че ме четете!
Ако искате да ме подкрепите може да ме последват в социалните мрежи:
 Facebook:https://www.facebook.com/inspirationbyivablog/
 Instagram:https://www.instagram.com/inspirationbyivablog/