Здравейте,Прекрасни!
Както знаете аз обожавам разходките сред природата особено, когато имам нужда да презаредя.
Тази събота не беше изключение и с моя приятелка решихме да отидем до близката местност по известна в нашият град като хижа Божур.
Времето беше разкошно за разходки.Птичките пееха,а във въздуха се носеше миризма
на цветя!На свежо!На живот!
Наистина обожавам това време на годината!
Толкова зареждащо и вдъхновяващо!

Колкото повече вървяхме,толкова по-вече искахме да продължим и да не спираме.
И двете бяхме приключенски настроени.И двете искахме нещо повече от тази разходка.
Искахме да извлечем максимума от деня.
Затова когато стигнахме до хижата видяхме една табелка,която ни приканваше да я последваме.

Решихме го без да се замисляме.
И просто продължихме.

Приятелката ми спомена,че е ходила в този манастир и че гледката от там е невероятна.
А аз само това и чаках.
Не ми трябваше нищо повече,за да се съглася.
Пътят беше със средна трудност за преход от такъв тип.
Спускането се оказа по-страшно от изкачването тъй като пътят или по-скоро пътечката,защото си беше точно такава, беше на места доста стръмна заобиколена,от едната страна със скали,а от другата с пропаст от гора и само една грешна стъпка те делеше от това да
 "гушнеш дърветата"както се казва.
В моменти като този осъзнаваш много неща,които досега са ти убягвали.
Чувстваш как душата ти става по-лека и изпитваш благодарност,за това,че можеш да се насладиш на тази красота, с която разполага страната ни.
Когато най-накрая стигнахме до крайната ни цел,а именно Девически манастир или известен още като Патриаршески манастир "Света Троица" гледката,която се разкри буквално спря дъха ми.
Да си призная наистина не знаех за неговото съществуване,а още по-малко,че се намира толкова близо до моят град.

Патриаршеският манастир "Св. Троица", е разположен в красива местност, в подножието на Арбанашкото плато, на около 6 км. от Велико Търново и на 1,5 км от с. Самоводене.

Манастира е построен през 1847год,но в сегашният си вид съществува от  1927г,когато е изграден върху основите на старият храм.
Интересен факт,е че формата на манастира е кръстовидна,състояща се от три купола,покрит четириколонен аркиран притвор и два входа.
Звънарницата  на обителта състояща се от няколко камабани и висящо колело е разположена в нарктиката,където се намира и олтара,както и римски паметници с надписи от Никополис.
Когато влезеш в манастира те обхваща странно чувство и "енергията".
Не! Благодатта,защото монахините ни казаха,че се казва така,а "енергия" се нарича от врачки и магъоснци.
Та Благодатта,която струи от това място можеш да я почувстваш с всяка фибра на тялото си.
Тя те обгръща и сякаш те "освобождава" от всичко "мръсно"и негативно,което таиш в себе си и единственото,което остава в теб е примирение и "духовната наслада",че в този момент си точно тук,на това място!
В манастира не можеш да влезеш,ако си разголена или носишпотник,а преди да пристъпиш вътре главната монахиня ти подава ефирен цветен шал,с който да покриеш главата си.
Друг интересен факт,който разбрахме с моята приятелка беше,че дните около Черешовата задушница което се пада 26,27 май в манастира има голямо бдение на което присъства и Великотърносвкият митрополит Григории.
Бдението е тържествено и се събират много хора.
Манастира не предлага храна и настаняване,но ако сте дошли от далеко в близките населени места Велико Търново и Арбанаси може да намерите разнообразни оферти подходящи за всеки вкус.
Надявам се да съм била полезна и да съм ви вдъхновила да посетите,това красиво място!
Целувки!
До скоро!