Здравейте,Приятели!
От както съм се прибрала в България забелязвам една много лоша тенденция в поведението на 80% от населението,когато се намират на обществени места,а именно Неучтивостта.
Ние българите винаги сме били с големи претенции:знаем всичко;можем всичко;не приемаме критики или препоръки,но обичаме да даваме съвети на другите и да им се бъркаме в работата;винаги се оплакваме от едно или друго нещо и в същото време не правим нищо.Абсолютно нищо,за да подобрим нещата,които ни дразнят и не ни правят щастливи.
Именно затова реших да напиша този пост,защото искам да изразя мнението си от гледната точка на обикновен човек,за нещата,които ме дразнят и които ми е трудно да приема.


Искаме с нас да се отнасят добре,но запитвали ли сме се ние как се отнасяме към другите?
Дали поведението ни е приемливо и адекватно спрямо околните,когато се намираме в банка,в държавна институция или просто разговаряме в магазина с касиерката?
За да се опитам да дам отговор на този въпрос е редно да изясня какво означава думата етикет-това е съвкупност от добри обноски на ценностната система,които се базират на тактичността и съобразяването с другите,а това включва точния езиков изказ и балансираност на емоциите ни спрямо другите на обществени места.
Добрите обноски се базират на четири принципа,които всички ние много добре познаваме,но сме забравили да използваме,а именно умение да общуваме;стремеж към хармония;зачитане на другия и уважение към себе си.

Общоприето е,когато отидем в банка или някаква обществена институция  да не говорим по телефон;да започнем с поздрав от типа"Добър ден!";"Здравейте";да бъдем учтиви;да не говорим на висок тон;да не тропаме с пръсти пред касиерката,като това са съвсем нормални неща,които знаем,но по някаква причина често забравяме да практикуваме.
Не си мислете,че ако се държите нагло или нервиничите ще постигнете успех и ще бъдете обслужени бързо и качествено.
В повечето случаи ефектът,който ще получите е обратен.
Причината е,че в отсрещният човек се създава излишно напрежение,което е предпоставка към допускане на грешки,което води до некачествено обслужване.
Езикът на тялото е много важна част от процеса на обслужване и това е нормално.
Ако пред вас застане човек,който нервничи и е враждебно настроен,рискът от допускане на грешки е голям,но ако е спокоен и мил всичко би изглеждало по друг начин.
Както се казва монетата има две страни.
За сравнение искам да дам пример от Англия.
Това е страна,в която много наши сънародници отиват,за да търсят по-добър живот.
Такава бях и аз,но това,което ми направи силно впечатление беше културата им на обслужване.
Където и да отидех хората бяха изключително любезни и усмихнати,независимо кой стои пред тях.Другото,което ми беше чуждо бе,че когато се качиш в автобус и слезеш на мястото,за което си тръгнал благодариш на шофъора,затова,че те е докарал.
Досега никъде не съм срещала това в България.
Никъде не съм срещала и любезен служител,който е готов да си изпълни задълженията професионално и етично,но това може би се дължи на ниското заплащане и стреса на работното място,което не е оправдание разбира се.
За да променим нещо ние трябва да дадем гласност на проблема.
А какъв е проблема в случая?
Неучтивото и грубо поведение както от страна на служителите така и от страна на гражданите в обществените институции.
Неприемливо е в 21 век, в държава от Европейския съюз да  не се спазват елементарни норми на култура и поведение.
Грубостта и простащината не трябва да бъдат пример за общуване и разрешаване на проблеми,а е необходимо да бъдат порицавани и забранявани със закон,за да започне промяната от някъде.
Много често в забързаното ежедневие забравяме да бъдем човечни,забравяме кое е приемливо и кое не;не осъзнаваме,че срещу нас стоят хора, също като нас.Хора,които работят и се трудят,за да изкарат прехраната си;хора които не са длъжни всекидневно да понасят грубо отношение и пренебрежение,хора които искат един по-спокоен живот,както за себе си така и за близките си.
Затова нека започнем промяната от самите себе си,бъдейки по-мили към околните дори ако понякога е непосилна задача.